"Всички възрастни са били първо деца."


Ах, тези книги! Любов от пръв поглед...


Спомням си преди много години, когато баба ме учеше да чета. Сричах едва - едва, не се отказах.

В първи клас вече можех да чета цели изречения и дори да пиша - баба и дядо се погрижиха да се науча преди дори да стъпя в училище за пръв път.


Трябва да спомена, че любовта ми към книгите се роди някъде по това време. Всяка сутрин наблюдавах как баба пие кафе, седнала на любимия си стол до прозореца с книга в ръце. Така ѝ минаваха сутрините. Гледах я и все си мечтаех някой ден и аз да съм като нея. Години по - късно осъзнавам, че именно баба е причината да съм такъв книжен плъх, но пък е нещо безценно.


Трябва да си призная, че сега седемнайсет години по - късно в много отношения приличам на баба - любимото ми занимание сутрин, или в неделите е да седна на дивана в дневната, до прозореца и да чета....


И така, научих се да чета много рано. Спомням си първата приказка, която прочетох сама беше Малката Русалка. След това дойде и първата книга. Баба ме заведе в публичната библиотека, когато бях на десет години - направих си читателски картон и взех първата си книга. Коя е тя?

"Малкият Принц" от Антоан Дьо Сент - Екзюпери.

Добре де, признавам си - влюбих се. Не зная дали тогава се дължеше на картинките, или на невероятната история, но може да си представите как би се захласнало едно десетгодишно дете...


Дори и след толкова много години, все още вадя книгата от полиците и я чета отново и отново. И чувството е сякаш никога не съм я чела преди това.


Смятам, че тази книга не е само за малки, но и за големи. Даже най - вече за големи.


Човек трябва поне по няколко пъти в живота си да я прочете. Сигурна съм, че всеки път ще откриете частица от себе си вътре, ще осъзнаете нови истини за себе си. Ще преоткриете себе си. Точно това прави книгата и с мен всеки път, когато я чета. Независимо на какъв етап от живота си съм в дадения момент, какви тревоги ме мъчат и душевни терзания - взимам книгата и започвам да чета. И колкото повече я чета, то сякаш още повече думите достигат до мен и преоткривам себе си отново и отново. И после настъпва едно спокойствие. Спокойствие от това, че колкото и изгубена да бъда, отново намирам събирам парчетата от пъзела.

Не зная дали има някой, който не я прочел, но дори и да сте - Време е да я прочетете отново!

Мога да гарантирам, че няма да съжалявате!


ХоХо - К.



11 views

SUBSCRIBE VIA EMAIL

© 2023 by Salt & Pepper. Proudly created with Wix.com

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now