Книжно Ревю: "Двор от Крила и Разруха" от Сара Дж. Маас

Updated: Jul 13, 2019


Книга: "Двор от Крила и Разруха"

Поредица: "Двор от Рози и Бодли" Книга трета

Автор: Сара Дж. Маас

Страници: 824

Издателство: Егмонт


Нямаше да се предадат лесно. Кралствата и земите, ламтящи за човешки роби, нямаше да се откажат от войната, освен ако ножът не опреше до кокал. И дори тогава...


Ужасна война застрашава всичко, което Фейра обича. Тя се завръща в Двора на Пролетта, решена да събере информация за плановете на Тамлин и краля на Хиберн, заплашващ да постави Притиан на колене. Но за да направи това, трябва да започне смъртоносна игра ппо надлъгване и хитрост, в която дори и най - лекото залитане може да ѝ изиграе лоша шега.

Войната плаши всички и Фейра трябва да прецени на кого от ослепителните и смъртоносни Върховни господари може да се довери - и да открие съюзници на най - неочаквани места.

Във вълнуващата трета книга от историята на Фейра земята ще бъде оцветена в червено, докато могъщите армии се борят за власт над единственото, което може да унищожи всички тях.

Здравейте, Ангелчета!


След като прочетох "Двор от Мъгла и Ярост" трябваше да взема в ръце и следващата книга от поредицата и в никакъв случай не мога да кажа, че съжалявам за това си решение, защото тази поредица е една от любимите ми.


"Двор от Мъгла и Ярост" ни прекара през едно дълго пътешествие и преоткриване на любомите ни герои. Ако искате да научите повече за случилото се - прочетете ревюто ТУК. В същото време, "Двор от Мъгла и Ярост" ме остави запленена от израстването на героите, любовната развръзка между Фейра и Рис, красиво заформилото се приятелсто между Фейра и Вътрешният кръг, но същевременно с това ме остави дълбоко потресена и разплакана в края.


В "Двор от Крила и Разруха" очаквах да разбера как ще продължи да се развива историята и Сара Дж. Маас успя да отговори на всичките ми въпроси, дори на тези, за които не бях и помислила да си задам.


Фейра се завърна в Двора на Пролетта. Очаквах да видя познатата ни Фейра - заядлива, непримирима, борбена, силна, и повярвайте ми, точно това и намерих, та дори и повече. Фейра се завърна, за да спаси приятелите си; за да спаси хората, кооито обича; за да спаси семейството и дома си; за да спаси Двора си. Да, точно така - Фейра е Великата Господарка на Двора на Нощта. Но пък да не си помислите, че след като се е завърнала в Двора на Пролетта, Фейра ще си стои кротко и мирно през цялото време. О, не, в никакъв случай! Да, тя може и да се върна, но най - хубавото тепърва предстои да се види... Или да се прочете. Фейра умело се преструва, че връзката ѝ с Рис е прекъсната. Обожавах моментите, в които Фейра заблуждаваше всички в Двора на Пролетта. Беше толкова смела, непоколебима и безскрупулна, защото макар Тамлин да пощади живота ѝ преди време като я доведе в Притиан, то Фейра не е онова наивно момиче. Доказа му го когато го напусна в "Двор от Мъгла и Ярост" и му го доказа отново и отново в "Двор от Крила и Разруха". Не вярвах, че ще видя колко много омраза таи Фейра към Тамлин, към Двора на Пролетта и към Ианта, но Сара и майсторските ѝ похвати успяха да променят всяка моя представа и да я надминат. Не зная дали това е лошо, но изключително много харесах отмъстителната страна на Фейра. О, я не ме съдете!


През цялото време, докато четях страница след страница как Фейра унищожава малко по малко Двора на Пролетта отвътре, стоях на стола си и тайно я насърчавах. Гордеех се с нея. Добре де, не беше особено тайно, защото имаше моменти в които буквално крещях срещу страниците на книгата "Давай момиче! Точно така! Унищожи ги! Това им се полага!" и всякакви такива окуражителни думи. Сигурна съм, че ако Рис ме беше видял тогава, щеше да направи огромен плакат и да крещи заедно с мен. Е, така де, трябва да подкрепим Фейра, няма как. Сигурна съм, че ако аз бях на мястото на Фейра в тази ситуация, и аз бих унищожила Тамлин и целият му двор без дори да се замисля. Ами какво пък, Тамлин с всичките му себични постъпки напълно си го заслужава!


Ах, Рис... Много неща мога да кажа за него и пак ще бъдат твърде малко, а думите ми твърде недостатъчно. То не е само колко красив, невероятен, прекрасен и всякакви други такива епитети.. Няма да ми стигнат думите и синонимите в речника да изброявам колко е смел, арогантен, безстрашен, самоотвержен... Ако продължавам така, май ще ви доскучее. Имам чувството, че колкото повече прочитам за него, толкова повече успява да ме спечели. Ами то не напразно Фейра се влюби в него, де... И аз да бях , ами и аз щях! (Макар, че ако ме питате аз направо съм си). Мога единствено да благодаря на Сара, че е толкова добра в това, което прави,и че наистина умее да изгражда едни толкова реалистични персонажи. Рис, моят прекрасен Рис, готов на всичко, за да защити любимите си хора, Двора си, и да се жертва за да спаси дори цял Притиан... Хайде ще спра до тук да се възхищавам на Рис, че май ще вземете да ме ударите с нещо.


Преминаваме към Вътрешният Кръг на Рис, които с всяка страница ми харесват все повече и повече. Абе, не може ли и мен да ме вземат в Кръга? Защо не. Е, добре де, не е като да съм елф или пък да имам някакви специални способности, ама пък имам някакво чувство за хумор (...ъъъ.. предполагам...). Може пък да се впиша. Тъй че, ако има отворени места - Вземете Ме!


Най - накрая видях Амрен в различна светлина! Уау! Като че ли по - хубаво не може да стане! Типичната зла, безпощадна, студена, кръвожадна, смъртоносна Амрен всъщност се оказа, че я е грижа за приятелите ѝ толкова, че се жертва и пусна звяра си, за да може да обърне хода на войната. За да може те да спечелят.


Мор, която е толкова безстрашна, смела, вироглава, и като същинска буря се изправи пред най - страшните си спомени от миналото. Също така успях да видя и Мор - безскрупулният войн, борещ се за нещо по- висше и по - добро. За един по - добър свят. И определено доказа, че не напразно си е заслужила мястото в Кръга на Рис и във войната.


После пък огромно впечатление ми направи Азриел - и то още от срещата на Великите Господари. След това пък ме спечели и още повече с това колко го е грижа за Илейн и инициативата му да е до нея и да ѝ помогне след трансформацията. Усещам, че тук се заражда нещо и съм с две ръце за тази връзка, защото Илейн е толкова мила и сладка, пък и идеално си подхождат с Азриел.

А, като споменах Илейн... Оказа се, че с Люсиен са другари, ама сигурно вие вече го знаете... Е, аз определено точно това не го очаквах! Дори не зная как да се чувствам след това. Не мога да кажа, че Люсиен е подходящ за нея, тъй като аз твърдо си подкрепям Илейн + Азриел = В.Н.Л.

Пък и Люсиен хич не ми допада,ако ще Сара и цяла книга за него да напише... За мен Люсиен е все едно да ми кажете Каол - да, и двамата не ги харесвам еднакво. Добре де, може би харесвам Каол малко повече от Люсиен, ама това вече е друга тема. Та, до къде бях стигнала? А, да! Люсиен и Илейн - другари. Не. Твърдо не.

Касиан - много плаках, когато Касиан остана с наранени криле и ми беше толкова мъчно за него... Радвам се, че показа колко всъщност е силен, упорит и не се предаде и не падна духом. Радвам се, че успя да възстанови крилете си, въпреки болката и колко тежко беше положението. Касиан ми е любим още от първото изречение, което прочетох за него и може би ако не бях толкова луднала по Рис, то със сигурност щях да съм по Касиан. (Добре де, луднала съм и по него, ама се направете, че не сте го прочели.)


Тъй както сме я подкарали, то май ще трябва да спомена и Неста. За нея както обикновено не мога да кажа ни една добра дума, и далеч не съм във възторг, че се появява в книгата. Е, щом Сара я е сложила, значи все с нещо е важна. Да, тя мина през изключително травмиращо нещо, преживя много неща, но не мога да оправдая ненавистта ѝ към собствената ѝ сестра Фейра и към елфите, тъй като и тя вече е такава. Но пък едно не мога да отрека - Неста, с цялата си надменност, безскрупулност, ярост, неприязън и омраза успя да убие Краля на Хиберн. Да, въпреки че не я харесвам, това беше момента в който аз буквално я аплодирах. Браво, Неста! Надявам се, че след всичко случило се тайно да успее да се спогоди с Касиан и да се оформи връзка между тях. Много ще ми е интересно да я видя в една по - различна светлина. С две ръце съм 'За' идеята Сара да вземе да напише една книга само за Касиан и Неста! Ще бъде епично!

В "Двор от Крила и Разруха" успях да се срещна и с много други персонажи, а някои дори ми станаха толкова симпатични, че бих искала да видя и да разбера повече за техните дворове, техните истории, а не само откъслечни факти. Много ми допаднаха Таркуин, Вариан, Калиас, Тесан и Хелион. О, особено Хелион! (Ако случайно Касиан не иска да ме вземе, то май Хелион би поискал.. Хм.. Да взема да питам...) Определено бих се радвала на повече истории за тях. Може би е време да напиша едно писмо на Сара. Пък и едва ли съм единствената, която би си умряла от щастие, ако Сара реши да напише нещо такова. Още от сега нямам търпение, независимо, че това едва ли някога ще се случи.


За Войната мога да кажа само едно: разби всичките ми представи. Беше брутално колко неочаквани съюзници се включиха - Резбаря, Тъкачката, и още какви ли не чудовища и дълбоко скрити приятели се появиха. Е, то е ясно, че не може да има толкова много кървави детайли и ужасни сцени на смърт, но пък не беше и толкова фрапираща. Да, имаше своите силни моменти, ама май като че ли повече бяха слабичките. Или поне за мен. Имаше и моменти, в които дори не ми допаднаха описанията, и смятам, че битките в "Стъкленият Трон" бяха много по - внушителни и по - добри. Със сигурност обаче Сара можеше да се постарае малко повечко над детайлите на самото действие, тъй като все пак това трябваше да е акцента. След седемстотин страници и отгоре, през които стоях в напрежение, очаквайки грандиозната и епична битка, то тя определено не беше толкова... Еми... Грандиозна и епична. Стори ми се кратка, с твърде малко детайли и не чак до там добре описана.

Какво друго мога да ви кажа за книгата, освен, че оправда очакванията ми? Ами, добре де, мога още много да ви говоря за нея. Може би на моменти действията бяха малко мудни и натрапчиви. Не, че не се радвах на пикантните и разгорещени моменти между Фейра и моят тъй любим Рис...Но моля ви се, кой изобщо прави секс по време на война?


Въпреки всичко, не мисля, че книгата бе разочароваща, но ми се стори някак незавършена. Не останах с впечатлението, което грандиозният финал трябваше да ми донесе. Е, може би това се дължи на надеждата ми, че Сара ще се вразуми и ще напише поне още една или две книги (след "Двор от Скреж и Звездна Светлина"), та да може да си получим епичнят, спиращ дъха финал. И разбира се, за да може любимите ми герои да си получат своето "И заживели щастливо до края на дните си". Да, дори и Неста и Люсиен.


Отново не мога да остана безразлична към красивият и наситен свят, който само Сара си умее да изгражда. Света, който ме кара да се потопя и никога да не искам да се върна в реалността. Магичен, пленяващ, различен, интересен, безкраен. И това е само една малка част, която мога да кажа за света, който Сара гради.


Наистина, моля ви, хайде вземете ме при вас, обещавам няма да съм пълно разочарование за Вътрешния кръг.

(П.С. Кас, мога да готвя, ако все пак ти се прииска да зарежеш Неста! )


И тъй като ревюто май стана доста дългичко, то ще е добре да приключвам скоро. О, за малко да забравя! Ей, размечтах се аз и отиде, та се не видя!


Ами да, щях да давам оценка на книгата. Ето я и тя: 4/5 Звезди.

Но държа да отбележа, че това си е само и единствено защото смятам, че Сара можеше да се постарае малко повече с детайлите и действието около самата финална битка.


П.С. Ако искате да направите сравнение за битките, прочетете "Империя на Бури" от поредицата "Стъкленият Трон". Ама добре ще е да прочетете и другите книги преди това де, та да си имате някаква представа от случващото се.


Е, това е от мен, скъпи Ангелчета! Ще се видим съвсем скоро!


А до тогава, не забравяйте: A book a day keeps the reality away!

XoXo, - K.

SUBSCRIBE VIA EMAIL

© 2023 by Salt & Pepper. Proudly created with Wix.com

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now