Книжно Ревю: "Двор от Рози и Бодли" от Сара Дж. Маас

Updated: Jul 13, 2019



Книга: "Двор от Рози и Бодли"

Поредица: "Двор от Рози и Бодли" Автор: Сара Дж. Маас

Страници: 495

Издателство: Егмонт


Тя отнема живот.

И сега трябва да го заплати със сърцето си.


Когато деветнайсетгодишната Фейра убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите.

Фейра открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин - един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света.

Докато обитава имението му, чувствата ѝ се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасния и опасен свят на елфите. Но зад тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейра трябва да намери начин да я спре... или Тамлин и народът му са обречени завинаги.

Здравейте, Ангелчета!


Време е за още едно ревю към прекрасната ни колекция на Сара Дж. Маас.


Книгата "Двор от Рози и Бодли" е първата книга от поредицата. Поредицата я закупих още миналото лято. Не бях чувала абсолютно нищо за нея, нито пък бях чела ревюта. Просто видях красивите корици в книжарницата и те сякаш ме зовяха да ги купя. За пръв път прочетох поредицата през Декември месец и от тогава се влюбих. Влюбих се в света, в героите, в Рисанд.


Първото ми впечатление специално за "Двор от Рози и Бодли" не беше добро. Особено през първите сто страници. Света беше интересен, но действието се развиваше неимоверно бавно и скучно. Да, аз съм огромен фен на различните интерпретации на "Красавицата и Звяра", но в началото далеч не бях фен точно на тази. С мъка ги изчетох тия първи стотина страници. Фейра като главна героиня ми беше неимоверно скучна, дразнеща, а самосъжалението ѝ и глупавата ѝ гордост ме изкарваха извън кожата ми. После на хоризонта се появи Тамлин - мислех си и аз като Фейра, че той ще да е Принца на бял кон. Действието малко по малко започна да се разгръща и вече по - малко се дразнех. Единственото нещо, което ме дразнеше е как Фейра постоянно натяква, че е бедна и колко храна има сервирана на масата...


Сега, прочетох книгата за втори път и виждам нещата от съвсем друга гледна точка. Може би това се дължи на факта, че вече знам какво се случва в другите книги, но това не е от значение. Сега ще ви дам мнението си така, сякаш чета книгата за пръв път.


Фейра Арчерън е ловец. Тя не е ловец по своя воля, а защото трябва да изхранва семейството си. След като баща ѝ губи богатството си и бива осакатен, той, Фейра и двете ѝ сестри едва преживяват. Двете сестри на Фейра - Неста и Илейн нехаят, че ще останат без храна. Всички са свикнали да разчитат на Фейра, а тя - водена от едно- единствено обещание към майка си на смъртния ѝ одър, се грижи семейството да оцелее. По време на лов, Фейра убива вълк, одира го и продава кожата му. Всичко върви добре - семейството ще има храна да преживее следващите две седмици, че и повече. Докато на вратата им посред нощ не се появява нечуван звяр, който иска отплата за убития вълк. За да спаси семейството си, Фейра заминава с него. Оказва се, че звяра, който я отвлича е елф. Смъртоносен, безсмъртен и арогантен елф. Фейра мрази новото място, постоянно се притеснява за семейството си - дали са добре, дали биха я потърсили, какво ще се случи с тях, дали трябва да ги предупреди ако има заплаха от Притиан. Фейра не беше съвършен персонаж, винаги поставяше себе си на последно място - за нея семейството беше по- важно. И колкото и да не я харесвах в началото, с течение на разказа и развитието на действията, започнах да я харесвам. Фейра е борбена, силна геоиня и не се оставя да бъде унижавана от гордите, безсмъртни елфи, независимо че е само човек. С времето Фейра научава все повече факти за Притиан, за елфите, за опасностите, които дебнат из този красив Двор на Пролетта. Фейра е емоционална, артистична и ината. На моменти ми напомни дори за самата мен. Малко по малко тя свиква с живота си в Двора на Пролетта, с храната, с обичаите на елфите. Свиква със света на магията и разбира се - се влюбва в Тамлин - красивият елф, скрит под златна маска. Фейра успява да научи цялата истина за проклятието на Тамлин и болестта, която върлува из земите на Притиан. Фейра разбира какво е направил Тамлин за нея и семейството ѝ и му е благодарна за това. Идва моментът, в който Тамлин я отпраща обратно. Тя се радва за семейството си ,но едно нещо не дава мира на Фейра - мислите за опасността, която дебне Тамлин. Тя решава да се върне в Притиан и да му каже, че го обича. Да се върне при любимия си. Но се натъква на нещо страшно - Тамлин го няма. Фейра разбира цялата истина и какво точно се е случило с него, и въпреки че е само човек, тя е решена да докаже любовта си и да го спаси. Фейра може да е боец, да е упорита и готова на всичко за любимите си, но има и една нежна, артистична и уязвима част, която идеално допълва характера ѝ. Безкрайно ме забавляваше невероятният ѝ инат и умението ѝ да дразни хората - а това отново ми напомни толкова много на мен самата.


Тамлин - Великият Господар на Двора на Пролетта.

След като прочетох първата книга безкрайно много харесвах Тамлин. Той беше идеалния принц на бял кон, Звярът от вълшебната приказка не само за мен, но и за Фейра. Много пъти не разбирах действията му - той беше студен, надменен и арогантен. Но постепенно се влюби във Фейра. И аз повярвах, както и Фейра, че те трябва да са заедно, че са създадени един за друг. Тамлин показа какви ли не чудеса на Фейра, магията на Притиан, красотата на земите си. Не се държеше с нея все едно е прокажена, и колкото и студен да беше в началото с нея, това бързо се промени. Бях с две ръце за романтичната развръзка между тях и бях много съкрушена, когато той я отпрати, въпреки че тя бе единствената му надежда да спаси себе си и Двора си от проклятието на Амаранта. Понякога Тамлин наистина се държеше като звяр - жесток, непоколебим, държа се собственически с Фейра, като мислеше, че това е единствения начин да я опази жива, защото я обича. Обрече себе си и целият си Двор на жестокостите на Амаранта, за да може Фейра да е добре. Не можах да си обясня действията му към края на книгата. Фейра - затворена в килията, на ръба на смъртта, изтезавана от невъзможни задачи и невъзможни изпитания от Амаранта, а той дори и не трепна. Но виж, при първа възможност ѝ се нахвърли, за да я направи своя. Това не ми хареса. Нито веднъж не направи опит да я спаси, вместо да се бори за нея, вместо да се опълчи на Амаранта - той стоя кротко и гледа. А Фейра толкова сляпо му вярваше, през толкова неща мина, за да може да го спаси и да докаже любовта си към него. Беше готов да се моли за милост на всеки, но не и да се застъпи за Фейра така, както тя се застъпи за него и се опълчи на всички. Смятам, че ако имаше рицари в днешно време, то Тамлин би се вписал идеално при тях. Допадна ми, че бе готов да жертва себе си и да бъде играчка на Амаранта, за да може любимата му Фейра да не пострада. Общо взето имам доста противоречиви чувства към Тамлин, но пък Сара толкова добре го е представила, че сърцето ми спря на последното изпитание на Фейра.


Люсиен ми беше много странен персонаж. В началото не харесваше Фейра, беше готов да я остави да умре. Люсиен, макар и второстепенен герой, за мен има много важна роля за развитието на историята. Той, може би е единственият герой, който не харесвам също толкова, колкото не харесвам Каол. Колкото и да ми се ще да кажа нещо хубаво, то думите просто не излизат... Люсиен няма собствено мнение, страх го е да каже каквото и да е на приятеля си, независимо дали Тамлин постъпва глупаво или неправилно... Що за съветник и посланик е Люсиен? Не мога да не кажа, че Люсиен е лош герой, просто на мен ми е малко антипатичен. Все пак не мога да отрека и невероятната му лоялност към приятелите му. Ама то това е качество, което и Каол има... Но пък няма как да се пренебрегне и факта, че Люсиен помогна на Фейра В недрата на Планината, въпреки че го е направил, защото е обещал на Тамлин.Май е по - добре да оставя образа на Люсиен до тук, че току виж избълвам куп лоши думи за него.


Рисанд - Великият Господар на Двора на Нощта

Ех.. Дойде ред и на моят най - най любим персонаж... Ако можех да си го взема у дома - досега хиляди пъти да го бях направила. Добре де, първото му загадъчно появяване на Каланмаи не ме грабна толкова много... Последващите му появи обаче разбудиха инетереса ми. В Недрата на Планината Рисанд е описан като злодея, независимо, че помага на Фейра. Рисанд е онзи мистериозен тип, който само с присъствието си те кара да тръпнеш. Сигурна съм, че и Фейра се е чувствала така. Хареса ми това, че Рисанд рискува толкова много,за да я спаси... За да ѝ помогне и да я опази жива... Е,може и да е имал различни подбуди, но кой ли може да разбере какво се върти в главата на този мистериозен елф? Почти се разплаках... Добре де, направо си ревах, когато Амаранта уби Фейра... Продължих да плача, когато Рис накара всички Велики Господари да я спасят и да я върнат... При всички случаи обаче, останах изумена, впечатлена, и всички други невероятни и приятни емоции, дето те карат да тръпнеш само, докато четеш за Рисанд. Определено нямам търпение да видя какво ще направи нашият невероятен Рис в следващата книга, пък и да разбера малко повече за персонажа му. (Нищо, че аз вече я прочетох.)


Мислех си да спомена две думи за Амаранта , но тази жена не заслужава да напиша дори и една запетайка за нея... Измъчва толкова брутално Фейра и всички останали.. Същинско зло! Но пък е един от най - добре изградените и описани злодеи, за които някога съм чела! Добре, че поне си получи заслуженото...


Мислех си и да Ви напиша някоя и друга дума за семейството на Фейра, но и те също не заслужават.. Е, може би само Илейн, въпреки че милата е толкова слабохарактерна и тиха. Ненавиждам Неста - отвратителна, злобна, арогантна, неблагодарна .... А бащата на Фейра... За него нямам думи! Не мога да си обясня как Фейра може да ги обича толкова много и да прави толкова много за тях, а те - нехаят за нея, щом не им носи храна и пари. Ужасна работа!


И понеже това ревю стана изключително дълго, макар че както съм се отплеснала , направо не знам какво ще трябва да напиша в ревютата към следващите книги от поредицата... То, смятам да Ви кажа само още няколко думи, като за финал, де.


Книгата е невероятна. Тя е една от малкото книги, които ме грабват от първата страница и не ме оставят да си поема дъх до последната. Красива е не само отвън, но и отвътре. Не мога да не кажа, че определено Сара си разбира от работата. Обожавам способността ѝ да изгражда магически свят, наситен с красота, зловещи тайни, неочаквани обрати. Никога няма да мога да остана безразлична към умението ѝ да предава наситените образи и чувства не чрез банални описания, а емоции, цветове, форми. Толкова надълбоко ще се потопите в този магически свят, че никога няма да искате да излезете от него.


Оставям Ви този рейтинг тук: 5/5 звезди, и отивам да се потопя в следващите

книги от приключенията на Фейра в невероятният свят на елфи.



Ще се видим в следващото ревю!


А Вие, Ангелчета, не забравяйте: A book a day keeps the reality away!


XoXo, - K.



SUBSCRIBE VIA EMAIL

© 2023 by Salt & Pepper. Proudly created with Wix.com

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now