Книжно Ревю: "Империя на бури" се завихря от Сара Дж. Маас

Updated: Jul 13, 2019


Книга: "Империя на бури"

Поредица: "Стъкленият Трон"

Автор: Сара Дж. Маас

Страници: 752

Издателство: Егмонт


Кръв ще се лее. Мечти ще бъдат разбити. Армия трябва да се надигне.


Владетелката асасин се е заклела да не обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея.
Всички могъщи кралства на Ерилея разчитат на младата жена да ги поведе към победа, а сърцето ѝ е отдадено на воина - принц, застанал до нея. Како - или кого - ще е готова да пожертва тя, за да спаси света от разрушение.


Здравейте, Ангелчета!


Дълго, дълго време се опитвах да се накарам да напиша това ревю, а повярвайте ми далеч не е чак толкова лесно. Книгата ме връхлетя с такива емоции, че от нетърпение да я прочета изведнъж я прочетох толкова бързо, че изобщо не бях подготвена за това, което ме връхлетя през последните осемдесет - сто страници на книгата.


Смятам, че до момента "Империя на Бури" е най - внушителната и най - добрата от всички книги в поредицата. Може би мисля така, защото все още не съм прочела "Кралство на Пепел", но и за това има време.


Дори не зная дали след "Империя на Бури" ще съм достатъчно добре психически подготвена за предстоящото в последната книга.



Ето така се чувствах, минавайки през последните стотина страници на книгата.

През изминалите книги внимателно проследих Сара Дж. Маас да гради сложна плетеница от персонажи, действия, интриги - и повярвайте ми, в тази книга далеч не бе по - различно. Разликата беше, че ако в другите книги тук - таме пусках някоя и друга сълза, то в тази книга...


Нека ви го кажа направо - след седемстотин страници градене на персонажи, развиване на връзки, интриги, плетеници от заговори, разкриване на тежки истини и дълбоко заровени хилядолетни тайни - следват осемдесет страници на разруха, мъка, такъв неочакван обрат , че сърцето ми се сви и не мисля, че съм способна да се възстановя скоро от прочетеното. И независимо, че на предишните книги съм пускала една - две сълзи, то тук направо си беше река. (Погледнете снимката вляво за нагледен вариант на моите чувства.)


Не мога да си изкривя душата и да кажа нещо различно, защото Сара Дж. Маас е брилянтна в описването на най - дребните детайли, не твърде образни, но достатъчно, че човек да се потопи в сложният свят от персонажи. Книгата беше повече от всякога наситена с войни, битки, сложни и заплетени ситуации и разбира се - много магия. Повече от всякога, магията взима превес и хилядолетните тайни, крити и строго пазени най - накрая излизат наяве.


Обещаната Принцеса... След толкова епични битки, след всичко, което Елин преживя, разочарованията, предателството, загубите.. Сега е време да се изправи пред последната си битка. Не искам да ви казвам дали ще я спечели или не, но.. Сърцето ми се разби заедно с това на Роуан, заради саможертвата на Елин.


Сара ме изненада толкова приятно - след книги наред проследяване на живота на толкова много и разнообразни герои, с различни съдби, то тук в "Империя на Бури" ги събира всички заедно - да се бият за една обща кауза, за един по - добър свят, водени от Елин. Защото Елин е лъча надежда за всеки един от героите ни.


Героите извървяха толкова много път от първата книга насам, че няма как да не спомена дори и за кратичко всеки един от тях. (Въпреки, че е невъзможно да спомена абсолютно всички).


"Aelin Galathynius, Queen of Terrasen, knew the time would soon come to prove just how much she’d bleed for Erilea. "


Елин Галантиус вече не е момиченцето, свикнало да се бори сама срещу света. Най - накрая се научи да разчита на някой друг, освен на себе си и в тази книга ни го показва отново и отново. Тя вече не е момиченцето, което се страхува от властта, която притежава. Тя е жената, принцесата готова да се бори с всичко, за народа и империята си. И точно тук ще разберем колко точно е готова да пожертва.


“I’d walk into the burning heart of hell itself to find you.”

Роуан вече не е самотният принц от предишните книги. Роуан е самоотвержен, любящ, свиреп и изцяло отдаден на своята Кралица - Елин. На своят Каранам. И също толкова свиреп и могъщ в това да защитава своите приятели.


Дориан пък израстна толкова много, че ми беше трудно да привикна с новият му образ. Дориан - порастнал мъж, готов на всичко да се бие и да защитава кралството и приятелите си. И никога няма да се моли на никого. Овладял страха от магията си, малко хладен и жесток. Но определено ми харесва повече.


Като че ли само Едион и Лизандра си останаха същите, но пък техните истории се развиха неимоверно много. И да, с две ръце и два крака съм за тази връзка! Тук Сара ни показа повече от миналото и на двамата, повече от характерите им и да, накараме да ги обикна още повече. Едион - забавен, закачлив и все с неуместни коментари, но в същото време винаги готов за битка и да защити приятелите си. Лизандра пък с невероятно чувство за хумор, винаги потушава бурите и разправиите и готова на всичко, за да спаси приятелите си.



Манон извървя много дълъг и много труден път. Тя се превърна в изключително интересен персонаж, който толкова много ме изненадваше при предишните книги. Този път също не пропусна. Водачката на Крилото си позволи да изпитва чувства, въпреки че години наред е вярвала, че е студена и безчувствена. Без сърце. Разкри тайни от миналото си, все болезнени и въпреки всичко е готова да се бори за своите - на всяка цена.


Книгата проследи и Елида Локан, Лоркан (които аз харесах и то доста като двойка, само дето Лоркан ми се ще да го удуша), Пумата и Вълкът на Доранел. Проследих и техните истории, а Фенрис ми се щеше да си го взема у дома като плюшена играчка!




Тази поредица е от онези книги дето те е страх, че ще прочетеш прекалено бързо, и го правиш в крайна сметка, но после съжаляваш, защото искаш още време с героите. Сюжета е сложен, а не мога да кажа, че имаше и скучни герои - може би защото Каол го нямаше тук.


Действието е една разразяваща се буря, на която не се вижда края - помита те и те отнася надалеч, а ти все пак искаш още и още. Докато накрая бурята не те изхвърли в реалността с покрусена физиономия, сълзи на лице и разбито сърце.


Не мога да кажа, че света е скучен, защото определено няма как да си изкривя душата.


Никога няма и да ми омръзне да се потапям в световете на Сара Дж. Маас или пък да вървя из страниците наред с героите ѝ.


Нямам търпение да се потопя в последната книга "Кралство на Пепел" и да се срещна отново с любимите си герои. Сигурна съм, че завършекът ще бъде също толкова епичен и още от сега се подготвям психически за него.


Ако се питате как аз преживях тази книга - то погледенете наляво.

Да, точно така бях през всичките почти осемстотин страници.


Както винаги Сара не ме разочарова, и нямам търпение да стигна до последната книга, за да видя завършека на тази епична сага. Сигурна съм обаче, че и завршека ще бъде също толкова епичен.




Оценката ми няма как да бъде по - ниска, затова:


5/5 Златни Звездички (въпреки всичките сълзи, дето ги пролях.)


Бих казала, че отивам да чета "Кулата на Зората" , но вече го направих. Очаквайте и това ревю скоро.


Сега, отивам да се насладя на прекрасното слъце, дето грее на терасата ми и да се възползвам, докато не се е разразила някоя буря и тук, а не само в книгите на Сара.


А вие не спирайте да четете!


Вече трябва да си знаете: A Book a day keeps the reality away!


XoXo, - K.



SUBSCRIBE VIA EMAIL

© 2023 by Salt & Pepper. Proudly created with Wix.com

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now