Какво е да живееш вечно? Алисън Ноел ще ви разкрие детайлите в книгата "Вечна"

Updated: Apr 2, 2019


Книга: "Вечна" Поредица: "Безсмъртните"

Автор: Алисън Ноел

Страници: 288

Издателство: СофтПрес

Жанр: Фентъзи


След трагична катастрофа, при която загива цялото ѝ семейство, 16-годишната Евър получава дарбата да чете мислите и да вижда аурата на хората. Но дарбата е и проклятие. Главата ѝ бучи от мислите на всички, до които се докосне, знае с подробности най-съкровените им тайни и мнението им за нея. Тя ненавижда дарбата си, защото я превръща в аутсайдера на училището. Животът ѝ е достатъчно объркан и преди да срещне новия си съученик - Деймън. Той е потаен, изкусително красив и нечовешки талантлив. Евър е привлечена и същевременно ужасена от него, защото за пръв път среща човек, чиито мисли и аура са недостъпни за нея. А присъствието и докосването му карат целият хаос от чужди мисли в главата на Евър да стихне. Светът на своенравния и енигматичен Деймън е изпълнен с тайни и загадки. Когато Евър решава да го последва, се оказва въвлечена в опасно приключение, което може да ѝ струва живота, но и да разкрие невероятната истина за това каква е дарбата ѝ и как да я използва.

Здравейте, Ангелчета!


Нова седмица - нов пост. В равносметката за месец Март ви споменах, че съм прочела едва първата книга от поредицата на Алисън Ноел - "Безсмъртните", именно - "Вечна".

Предвид всичките други неща дето ви обещавах, и факта че имам навика да чета двеста книги наведнъж, то все пак реших да ви споделя какво мисля за книгата.


За пръв път прочетох тази книга, когато бях на шестнайсет - това си беше преди цели (почти) десет години. Тогава бях изключително впечатлена от книгата - то не беше прехласване по главния герой, после пък колко изумителна и добра е писателката... Сега като се върна десет години назад и отново препрочитам книгата, чудя се... Къде ми е бил мозъка, че да харесам тази книга?! А аз харесвам понякога дори изключително безвкусни книги. Пфу!


Ще започна от самото начало. Историята е някак несвързана. Да, на задната страна на корицата изглежда много яко, звучи супер и накрая - искаш да замериш авторката с книгата по главата. Да, случва се и аз да попадна на лоши книги. Не мислех, че ще напиша някога лошо ревю защото целта на ревютата уж е да покажат най - доброто от книгата, най - интересното пък и по между другото да накарат хората да вземат да я прочетат. Един съвет от мен - моля, не четете точно тази книга. Освен ако не сте на дванайсет или тринайсет - тогава може и да ви хареса.


Прочитайки книгата, глава след глава се чудих - абе нещо по -оригинално не можеше ли да измисли Алисън? Тази книга ми заприлича на някаква странна смесица между двайсет други YA поредици и в един момент се чудих, аз книга ли чета или си играя на 'Познай коя част от коя поредица е'.


В началото историята започва обещаващо - поне първите две глави. Имаме главната героиня Евър, която от супер популярна се превръща в антисоциална, всички в училището я мразят, аутсайдер е, а пък приятелите ѝ дори не е сигурно колко точно са ѝ приятели. След това на фона се появява типичния главен мъжки персонаж - невероятно красив, сексапилен, изглежда добре, кара скъпа кола... Да бе да, сякаш като си на седемнайсет ще можеш да си позволиш последен модел лъскаво возило... Преглъщам, ама си казвам, хайде още малко... И идва време на разговорите между героите. Точно тук, се чудих - превода ли не струва или може би случайно дванадесетгодишната дъщеря на авторката (или на съседката) не е давала идеи как точно да разговарят героите помежду си. Струва ми се, че е и от превода, но ще трябва да проверя (с огромно нежелание) книгата в оригинал. Което далеч не значи, че мнението ми ще се промени. Преглътнах и това. Докато не стигнах до средата на книгата и направо ме заболяха очите (а и речника).


Започва да се оформя някаква история между главните герои, която се превръща в гонитба, а пък авторката толкова се насилва да наложи статуквото, че двамата главни персонажа трябва да са заедно, че искаш да накъсаш книгата. Да, Деймън бяга непрестанно от Евър, ама тя упорито го следва по петите. Моля ви, извикайте полиция! Но не, той все така упорито бяга от нея, но твърди че я обича. Що за любов? Както и да е. Преглъщам и факта, че мечитите ми за някакъв - какъвто и да е романс между героите може да съществува, въпреки че Алисън продължава да насилва връзката им. Ако пък случайно това е била целта ѝ - много, много лош похват. О, и да не забравя - сякаш Евър напълно е забравила за приятелите си (които не са ѝ точно приятели, защото аз на това приятелство не мога да кажа). Ако случайно такава е била идеята на авторката - да представи тийнейджърското приятелство като нещо супер маловажно и безразлично.. Отново - много лош похват.


Стигаме до някаква развръзка - крайно нелогична. Деймън бяга от Евър, после пък я кани на срещи, а аз стоя и се чудя защо?! Каква е целта на всичко това?! Мисля си, абе няма ли да престане най - накрая... И тогава се появява нов персонаж - Дрина - бившата на Деймън. Или поне така се очаква. Минаваме и през някакво жалко подобие на история от миналото и любовна драма - крайно не добре измислена. Ужасна работа ви казвам! И измежду всичко това пък - една пошла повторяемост на действия, също така крайно нелогично и несвързано минало... Очакваме като главен мъжки персонаж Деймиън винаги да спасява Евър,нали така? Защото главният мъжки герой винаги спасява момичето.. Е, тук малко липсва, но ще простим и това на Алисън.


Връщаме се обратно на историята. Някой да е чувал за митология? Или поне проучване? Предполагам, ако ще пишете такива фантастични неща все ще си направите проучване върху тях, нали? При Алисън това далеч не е задължително! След като главната героиня има крайно нелогична свързаност с Деймън, също така и с миналото му (което уж е фантастично, ама трябва да има и нещо вярно), и след като нямаме никаква логика на действия - защо ни е да имаме и проучване? Най - добре е да си хванем някаква тема и да вземем да си измисляме, нищо че темата няма ни най - малко нещо общо с това какво всъщност трябва да е и каквото читателя би очаквал. Да беше избрала нещо лесно, като вампири например - при тях няма какво да сбъркаш: малко чесън, страх от слънцето, пиене на кръв и хоп, имаме един мит, който читателите ще си умрат за него.


И в заключение, ще кажа само едно: НЕ си губете времето, защото аз вече изгубих моето прочитайки и втората книга "Синя Луна" - изненадващо и тя няма нищо общо с първата,а историята е прекалено алкохолизирана. Дори не зная, как изобщо е била издадена. Може пък по -натам и за нея да напиша ревю.


О, за малко да забравя. Трябва да дам оценка, така че - ето я и нея.




Не вярвах, че някога ще напиша нещо лошо за някоя книга - но ето, че и това се случи. Ще ме прощавате,ако на някой мнението не съвпада - моля, споделете с мен. Любопитно ми е да разбера какво мислите.



Смятам, че тази книга не заслужава повече от една звезда,но все пак не ми се иска да сложа по - ниска оценка (защото не намирам такава). Пък и корицата беше хубава.


Предпочитам да се върна към другите книги, които си бях наумила да прочета за тази седмица.


Не пропускайте да следите блога, току виж попаднете на нещо лошо (ще се опитам да няма, ама не обещавам).


ХоХо, - К.


20 views

SUBSCRIBE VIA EMAIL

© 2023 by Salt & Pepper. Proudly created with Wix.com

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now