Книжно Ревю: "Шепа Врани" от Джоан Харис

Updated: Jul 13, 2019


Книга: "Шепа Врани"

Автор: Джоан Харис

Страници: 254

Издателство: "Ciela"


Като кестен съм кафява,

като трънка черноока,

като ручей бързонога,

като див звяр съм жестока.


„Балада за кафявото момиче“


Така започва една красива история за любов, загуба и отмъщение.

Това е разказ за едно диво безименно момиче, което живее сред вълците, дърветата и билките – Странница без минало. Само любовта е в състояние да я привлече към различния и измамен свят на Хората, на нещата, които носят собствени имена. И когато капанът на този свят щраква зад нея и я откъсва от нейната природа, изглежда, само желанието за мъст ще е достатъчно силно, за да ѝ позволи да избяга. 

Здравейте, Ангелчета!


Съвсем случайно попаднах на това съкровище, докато сновявх из лавиците в книжарницата разочарована, че нямат в наличност желаните от мен книги.


Прочетох последната страница, както и първите две още в книжарницата. И някак си останах запленена.


От много, ама много време насам не бях попадала на четиво, което да плени душата ми. Да ме кара да плача не от щастие, не от разруха или пък да лея сълзи по несправедливо убити герои (Да, Сара, за твоите книги става въпрос...). Мисля, че бях омагьосана от красивите думи, магнетичният изказ и дълбокият замисъл на книгата. Плаках, защото думите се забиха като нож в сърцето ми. Толкова прочувтвени, истински, магически и оставиха ярка следа в душата ми, която вече едва ли ще бъде същата. Дори аз самата няма да бъда същата.

Думите са леки, поетични, красиви, но дълбоки.

Историята е и приказка и любовен роман. Сезоните се сменят, променят, а с тях се променяме и ние. Приказка за едно момиче, Странница, без име и минало. Диво, красиво, магично, неопитомено, свободно. Такова, каквото сме всички ние. Момиче, което жадува за своята свобода, което я прегръща и прославя. Момичето е магия - усеща бриза на вятъра, пее с птичките в гората, плува с рибите в езерото и се наслаждава на това. А любовта?


Любовта е красива, незаменима, различна и е единственото нещо, което липсва на Кафявото момиче. Но любовта е коварна, променлива, разочароваща. Момичето е наранено - душата му страда, а сърцето му е разбито. И единствено отмъщението може да е това, което да я освободи.


Свобода, любов, раздяла, разбито сърце... Това е кръговрат, през който всички минаваме. Може да е банално, но е истина. Но представено по толкова различен начин. Ярък, наситен, магнетичен, красив - можеш да го усетиш с всичките си сетива и дълго да те остави да копнееш. Чак сърцето и душата ти страдат след като красивата приказка на Джоан Харис свършва.


Това е една невероятно наситена модерна приказка, която показва че след всяка загуба, всяко разочарование, след всяка мъка, идва нещо по - добро. Сезоните се сменят, колелото на живота се върти и всичко си идва на мястото; всичко случило се е било необходимо; всичко е станало така, както е трябвало.


И целият този красив, неустоим и опияняващ текст беше поркрепен с нежни, изящни, прелестни рисунки, които те пренасят в дишащите, живи страници.

Не мога да ви опиша колко пречистена, заредена с енергия, запленена и едновременно с това разбита и обнадеждена се чувствам. Мисля, че всеки трябва да я прочете и да се потопи в тази мистична красота.

Няма как и да дам по - малко от 5 / 5 звезди за тази книга.


Оставям ви с блуждаещи мисли, кото все се връщат към това толкова сюрреалистично, но толкова дълбко докосващо преживяване.


Ще се видим в следващото ревю!


ХоХо, - К.


7 views

SUBSCRIBE VIA EMAIL

© 2023 by Salt & Pepper. Proudly created with Wix.com

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now